10 февр. 2017 г., 13:40

Наслада 

  Поэзия » Любовная, Свободный стих
412 2 10

Трудно е да умираш придружен от самота.

Само на глътки да поемаш радостта,

като противоотрова на горчивия живот.

Горчиво щастие и страх да не се изплъзне

от ръцете ти.

Любов, която те превръща в болка.

И започва нестинарския танц по горещата

жарава.

Да вярваш, че не си сама в бавното пътуване

към вечността.

Радост да изпитваш по-различно от другите,

но да е радост.

Живот , вървейки отзад напред, все пак да е

на първата редица сред сънищата и реалностите

на твоята съдба.

Съдба на порции. Горчиви и сладки.

И смесеният вкус да те влудява от обич към

нежният глас,разтопил леда на твоя ден.

И всичко ще пребъде, защото те има и е жива

връзката, изплела две жажди в една,

която пия с наслада.

 

© Йонка Янкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??