10.02.2017 г., 13:40 ч.

Наслада 

  Поезия » Любовна, Свободен стих
418 2 10

Трудно е да умираш придружен от самота.

Само на глътки да поемаш радостта,

като противоотрова на горчивия живот.

Горчиво щастие и страх да не се изплъзне

от ръцете ти.

Любов, която те превръща в болка.

И започва нестинарския танц по горещата

жарава.

Да вярваш, че не си сама в бавното пътуване

към вечността.

Радост да изпитваш по-различно от другите,

но да е радост.

Живот , вървейки отзад напред, все пак да е

на първата редица сред сънищата и реалностите

на твоята съдба.

Съдба на порции. Горчиви и сладки.

И смесеният вкус да те влудява от обич към

нежният глас,разтопил леда на твоя ден.

И всичко ще пребъде, защото те има и е жива

връзката, изплела две жажди в една,

която пия с наслада.

 

© Йонка Янкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??