1 дек. 2006 г., 10:24

НАУЧИХ СЕ 

  Поэзия
1233 0 11
Рея се сред синевата
на най-прекрасното небе,
гали ме съдбата
с нежни ласки на дете.
Опива светлината
на бисерни звезди,
пронизва тишината
и в мен започва да крещи.
В унес осъзнавам-
действителност не е това!
Научих се обаче да прощавам
за илюзията на съня...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Искра Все права защищены

Предложения
: ??:??