Рея се сред синевата
на най-прекрасното небе,
гали ме съдбата
с нежни ласки на дете.
Опива светлината
на бисерни звезди,
пронизва тишината
и в мен започва да крещи.
В унес осъзнавам-
действителност не е това!
Научих се обаче да прощавам
за илюзията на съня...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.