Навярно вместо теб листата ще докосвам,
а пролетният дъжд ще ромоли...
И птиците ли ще ме омагьосват,
когато липсващата все си ти?
Навярно теб снегът стопен ще заобича,
а моите треперещи ръце
калта от него ще докосват,
все стремящи се към твоето лице.
Върви си, кой съм аз, за да те спирам?
Отдавна нямам право на това.
Върви си, щом решила си,
навярно туй е нашата съдба.