28 ene 2009, 23:10

Навярно 

  Poesía » De amor
902 0 3

                                   Навярно вместо теб листата ще докосвам,

                                   а пролетният дъжд ще ромоли...

                                  И птиците ли ще ме омагьосват,

                                  когато липсващата все си ти?

 

                                 Навярно теб снегът стопен ще заобича,

                                  а моите треперещи ръце

                                 калта от него ще докосват,

                                все стремящи се към твоето лице.

 

                              Върви си, кой съм аз, за да те спирам?

                              Отдавна нямам право на това.

                              Върви си, щом решила си,

                             навярно туй е нашата съдба.     

© Алекс Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??