8 апр. 2006 г., 15:59
Небето е като хартия,
поставено за фон върху къщите.
Облечено в сивата мантия,
тежко лежи върху плещите.
Тревата в нозете е сочна и мека
да можех по нея бих тичала боса,
а тя под стъпките ми да се сляга
мокра и влажна зелена постеля.
Безлично простора сивее
в нозете ми стръкчета живинка,
а по клоните все още белее
на пролетта радостта. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация