8 abr 2006, 15:59

Навъсено утро 

  Poesía
808 0 5
Небето е като хартия,
поставено за фон върху къщите.
Облечено в сивата мантия,
тежко лежи върху плещите.
Тревата в нозете е сочна и мека
да можех по нея бих тичала боса,
а тя под стъпките ми да се сляга
мокра и влажна зелена постеля.
Безлично простора сивее
в нозете ми стръкчета живинка,
а по клоните все още белее
на пролетта радостта. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??