7 янв. 2015 г., 00:14

Наздраве 

  Поэзия » Философская
421 0 0
Гледам чашата си строго,
разливаща във мене огън -
нима от тебе имах нужда
да ме топлиш? Ти си чужда!
Не ми го причинявай,
не размеквай душа и тяло,
не поне в тоз живот,
нищо че тежи като хомот...!
Той ми е извечната награда,
която трябва да изстрадам
сред горчива обич и сладостна омраза,
за да дефинирам: Да! Аз съм! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Василев Все права защищены

Предложения
: ??:??