Наздраве

7 ene 2015, 0:14

Poesía » Filosófica

359 0 0

Гледам чашата си строго,

разливаща във мене огън -

нима от тебе имах нужда

да ме топлиш? Ти си чужда!

Не ми го причинявай,

не размеквай душа и тяло,

не поне в тоз живот,

нищо че тежи като хомот...!

Той ми е извечната награда,

която трябва да изстрадам

сред горчива обич и сладостна омраза,

за да дефинирам: Да! Аз съм!

Наздраве!

Но не бях ли ясен?

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.