valiordanov (Валентин Йорданов)
1816 1469
28 янв. 2009 г., 08:12

Не бива, сине, да се учиш 

  Поэзия
530 0 7
Отивам си ненужен никому.
Какво остава подир мен?
Сурови поетични викове
по този свят опропастен,

усилията да направя
от думите си светлина...
Сина си учих да забравя
обидите на глупостта.

В очите исках да се вглежда,
не в мавзолейните витрини
препълнени със безнадеждност
от кич и ценови картини.

Посочих му самата диря.
Той тръгна. Аз се уморих.
Но трябва ли да го възпирам,
щом вярата си му разкрих?

Мечтая изгрева му ярък
преди да свърши моят ден.
Ще се лиша от сетен залък,
за да успее, но до мен...

Да, знам, че утре ще се случи,
борбата с хъс ще продължа...
Не искам, сине, да те уча
да чакаш свойта свобода!

© Валентин Йорданов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??