valiordanov (Валентин Йорданов)
1816 1469
28.01.2009 г., 8:12 ч.

Не бива, сине, да се учиш 

  Поезия
536 0 7
Отивам си ненужен никому.
Какво остава подир мен?
Сурови поетични викове
по този свят опропастен,

усилията да направя
от думите си светлина...
Сина си учих да забравя
обидите на глупостта.

В очите исках да се вглежда,
не в мавзолейните витрини
препълнени със безнадеждност
от кич и ценови картини.

Посочих му самата диря.
Той тръгна. Аз се уморих.
Но трябва ли да го възпирам,
щом вярата си му разкрих?

Мечтая изгрева му ярък
преди да свърши моят ден.
Ще се лиша от сетен залък,
за да успее, но до мен...

Да, знам, че утре ще се случи,
борбата с хъс ще продължа...
Не искам, сине, да те уча
да чакаш свойта свобода!

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??