10 окт. 2018 г., 21:00

Не чакам 

  Поэзия » Любовная
730 3 3

Отиваш си? Аз си отивам.
Обръщаш се? Аз се обръщам.
Наказваш ме? Аз го избирам.
Къде си ти? Аз съм си вкъщи.

 

Не знаеше? Вече не чакам.
Не искаше? Няма да питам.
Каквото и вече да "трябва",
отказвам се да опитвам.

 

Студено ли е? Ще се справя.
Боли ли? Нали ще премине.
Напускаш ме? Аз се прощавам.
И няма те? Мене ме има.

© Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Да, много сполучлив поетичен синтаксис! Разкрива и образно внушава идеята. Вечното ни притежание е единствено Духът, препускащ в телата ни - душата. Какво не губим никога? Харесах!
  • Интересен похват, харесва ми
  • Кратко, но с много болка!
Предложения
: ??:??