10 oct 2018, 21:00

Не чакам 

  Poesía » De amor
731 3 3

Отиваш си? Аз си отивам.
Обръщаш се? Аз се обръщам.
Наказваш ме? Аз го избирам.
Къде си ти? Аз съм си вкъщи.

 

Не знаеше? Вече не чакам.
Не искаше? Няма да питам.
Каквото и вече да "трябва",
отказвам се да опитвам.

 

Студено ли е? Ще се справя.
Боли ли? Нали ще премине.
Напускаш ме? Аз се прощавам.
И няма те? Мене ме има.

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Да, много сполучлив поетичен синтаксис! Разкрива и образно внушава идеята. Вечното ни притежание е единствено Духът, препускащ в телата ни - душата. Какво не губим никога? Харесах!
  • Интересен похват, харесва ми
  • Кратко, но с много болка!
Propuestas
: ??:??