20 июл. 2012 г., 11:16

Не допускай да се влюбя 

  Поэзия » Любовная
994 0 2
Пак започвам да ти пиша,
след секунда пък преставам.
Пак по теб въздишам.
Ах, колко глупава съм само!
Пак си взимам телефона
и набирам номера ти бързо.
Изведнъж затварям и се чудя:
“Божичко, какви ги върша?”
Пак дочувам аз гласа ти.
Онзи глас от тишината...
Той е винаги в ума ми,
той разкъсва ми душата. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Костадинова Все права защищены

Предложения
  • Бросить все и уехать... к тебе. Ты только, обязательно, жди! Мне бы спуститься к Неве, мне бы увидет...
  • Капли падали, падали, падали, будто небо осени грустно плакало, будто жизнь умерла, как солдаты на п...
  • Эта Победа могла стать последней в последней войне, Мира оплотом, который войне не осилить, А стала ...

Ещё произведения »