А трябваше да бъде лесно -
не те ли виждам, да забравя;
Без жал сърцето си зазиждам,
щом теб до мен те няма.
Обърнах гръб на всяка нежност,
без срам загърбих всеки спомен;
държа се ведро и небрежно;
изчезна любовта без помен.
Тъй трябваше. Ала дали се случи?!
Желаех го – но го отричам,
но все се питам защо ли
като дъжд проливен ...