15 авг. 2024 г., 18:38

Не е виновно слънцето 

  Поэзия » Философская
191 0 2
От невръстен гневя се на слънцето,
че през лятото пали огнища,
и за капчица дъжд - вечно скръндзаво,
вместо хлад е досущ - пепелище...
Но къде ще угаснат пожарите
и кога този жупел ще спре?
Там над облака Бог ако жали,
от сълза ще порасне море...
И ще влее надежда в човека,
непомислил - далеч ли е дъното.
Ще вълнува безбрежно поета,
който тихо мечтае за сън... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Все права защищены

Предложения
: ??:??