Не е виновно времето
за болката в душата ми,
за неживяни трепети,
поеми ненаписани...
Не е виновно времето,
че запустял е дворът ми,
любима песен съм забравила
и вечно търся взора си...
Не е виновно времето
за дългите безсънни нощи...
Бездуховност ни е бремето
и тя лежи на нашите плещи...
Не е виновно времето,
че все се питам аз къде е
пак скрито чувството ми прелетно
и все не зная аз къде съм...
Не е виновно времето,
че смелост ми е нужна,
да стигна до безбрежието,
да се провикна... хора, тук съм...
© Мариола Томова Все права защищены
Поздрав!