Не е виновно времето

за болката в душата ми,

за неживяни трепети,

поеми ненаписани...

Не е виновно времето,

че запустял е дворът ми,

любима песен съм забравила

и вечно търся взора си...

Не е виновно времето

за дългите безсънни нощи...

Бездуховност ни е бремето

и тя лежи на нашите плещи...

Не е виновно времето,

че все се питам аз къде е

пак скрито чувството ми прелетно

и все не зная аз къде съм...

Не е виновно времето,

че смелост ми е нужна,

да стигна до безбрежието,

да се провикна... хора, тук съм...