Не! Не идвай, ден,
още не! Недей!
В среднощна муза съм, творя...
Не! Не идвай, ден!
Не сега! Заета съм -
говоря с кръглата луна...
Не идвай!
Не искам слънце,
не искам утро.
Не искам...
Може нещо да ми хрумне
и в стих да го превърна...
Махни се!
Остави ми слънцето за после!
Сама ще си го взема, когато съм готова...
Махни се!
В мрака съм все още
и със звездите си говоря...
Остави ни,
още мъничко поне,
моля те, не идвай, ден!
Остави ме
с мрака насаме,
бъди любезен с мен!
© Богдана Маринова Все права защищены