Не искам да пея за цветя и рози,
в живота ми няма много от тях.
Не искам да имам любов в големи дози,
мислех, че имам, но лъгана бях.

Не искам фалшиви усмивки и напразни дела,
а само истински погледи и реални неща.
Мислех, че всичко е в цвят, а то било мъгла,
непрогледна и сива, вместо ден властва нощта.

Не искам принцове и герои, а чисти сърца.
Някой да топли с прегръдка замръзналата ми сянка.
Не глухо ехтене да чувам, а смях на деца.
Не вечни и непрогледни сънища, а топла лека дрямка.

Не искам да чакам забравена, разлюбена и оставена,
а да се смея на глас, на всичко и над вас.
От приятели да съм обичана, а не от тях предадена.
Не тихо скимнете, а ясен и гръмков глас.