Сред сънища копринено нежни
се лута моята объркана душа.
По пътища белоснежни колебливо крача сама.
Косите ми разпиляват се небрежни,
търсещи пролука в хватката на студа.
Над мен се спускат мрачни, ледени облаци от тъга,
и в миг сърцето ми замръзва,
докоснато от пелерината на снега.
Като странница бродя по улиците сама
и обгръща ме завесата на нощта.
Сред тишината звънтят само моите стъпки -
притихнал е в бледна завивка града. ...