Не ми се спи.
Сънувам само призраци.
И аз съм там,
с безформени очи
оглеждам хората.
Те искат,
искат плът
и дават...
За просещите истина
остава
само
път...
в тъмното
дълбоко
себеотрицание,
на някъде,
където
криволичи
ТЯ,
по старомодно
е съблечена
от арогантността.
И мислите
са толкова разбъркани,
че пишат текст
от лудост
съчинен.
Живея в чернова -
емоция,
със себе си съм зла
и с теб приличам си,
защото
призрак
съчинен си.
© Ле Бед Все права защищены