Castaneda
29 результатов
###
От цяла вечност искам да напиша нещо за теб,
но думите са се скрили на топло, като котки,
мъркащи само при погалване.
Те добре знаят, че когато изтичат през пръстите ми,
се превръщат в жертвени агнета, ...
  933 
Обичам да гледам сурови изгреви
и да закусвам с мислите ти.
Да рисувам полуголи истини
по контура на рамото ти.
И мъглите обичам, ...
  612 
Целува ли ти се в дъжда,
под кестени,
върху наситено оранжево килимче,
събрало всички наши есени?
Римува ли ти се любов, ...
  1085 
Само минавам.
Не притежавам.
Не моля.
Не искам.
Само минавам. ...
  704 
Не съм за прегръщане,
не съм за обичане,
за пристан не ставам
нито за вричане.
Отрова изпускам ...
  652 
На зазоряване убивам залеза
помагаш ми
На зазоряване рисувам ябълки
а ти изяждаш ги
На зазаоряване съм Ева ...
  868 
Преди да пожелаете признателност,
е добре да прочетете "Себевзискателност".
От толкова много трогване,
ще се поболеете от трогателност.
Лице назаем може да си купите, ...
  938 
Говори ми бавно.
Устните ти са мои,
скоростни отсечки в съзнанието,
сърцевидни завои.
С тях ми рисуваш остров на рамото ...
  733 
Ешпораото се разбива в скалите,
на пяна,
сладка вода.
Докосвам с устни душата ти,
солен залез, ...
  1085 
Из брулени хълмове скатавах душата си,
малцина я виждаха,
мнозина отрекоха.
Аз исках да бъда на времето смисъла,
но "време" и "смисъл" на глад ме обрекоха. ...
  957 
Морето си мечтаеше за теб,
за твоя мирис,
млечнобялата ти кожа.
За босоногата любов,
оставена сама на кея, ...
  682 
Не светя в тъмното,
не съм светулка.
Не топля,
но мечтите си отглеждам в люлка.
От цветни камъчета е направена снагата ми, ...
  639 
  1236 
И съм цялата приказка -
безначален безкрай,
безконечно начало,
моят ад,
твоят рай. ...
  1296  18 
Докато кървиш,
си слагам червило на устните,
приготвям закуската –
обещания, нарязани на едри кубчета.
Сгъвам сълзите в джоба на сакото, ...
  1049  19 
Не чакам никого по пътя към Обичане.
За него карта няма, липсват магистрали.
По калните ми стъпки ако тръгнеш,
ще ме настигнеш в скалните предели.
В горите, дето съм се губила нарочно, ...
  659 
В тишината се скрих
и полегнах с душата си.
После пих,
глътка по глътка тъга.
И несбъдване чаках. ...
  755 
От бурите родена съм
вода съм
въздух
огън
Единствено земя не бях ...
  613 
Измислях те.
А ти дойде и ми се сбъдна.
За кратко.
После се разминахме.
По пътя на разумното мълчание, ...
  777 
Поглеждам те през клоните напъпили
и даже виждам те през облачно небе.
Говориш леко,
като вятър,
играещ си със пролетното ми перде. ...
  634 
По-бяла съм от бялото на айсберга,
от бялото на незапочната картина,
по-бяла от кокиче през пепелява зима.
По-бяла съм от ретината на окото ти,
от бялото платно преди прожекция... ...
  616 
Между учения и поета лежи една зелена морава.
Ако ученият я прекоси, става мъдрец;
ако поетът я прекоси, става пророк.
Из "Пророкът" - Джубран Халил Джубран
За доброто и злото ...
  708 
...
Мисълта на момента е мистика,
жива, топла, крещяща, сама.
Тя е болката, стряскаща истина,
без която съм мъртва вода.
И душата ми, с кал изрисувана, ...
  646 
Ще се изтупам като стар пуловер,
ще се посипя с нафталин,
ще си полегна в бабиния гардероб и ще се зазимя.
Не ме будете, не!
Не искам стъклени пантофки, плюшки и тем подобни финтифлюшки ...
  855 
Не ми се спи.
Сънувам само призраци.
И аз съм там,
с безформени очи
оглеждам хората. ...
  664 
Аз съм човек, но без сърце,
стопи се толкова отдавна.
Със себе си отнесе в мен детето
и сега сама съм празна.
Такова е и бъдещето ми, обречено, ...
  769 
Не мога да се правя на първична,
Везна съм -
от потекло дипломатично.
Не губя лесно,
нито пък печеля. ...
  747 
Едно и също е,
същото едно,
което вечно липсва.
Объркано е,
от много бъркане по чуждите души. ...
  775 
Родих се невинна и мила
като всички деца
из детството бързо преминах
с ранени крака
душата ми после политна ...
  778 
Предложения
: ??:??