Изрече го: "Забрави ме",
сега всичко боли ме.
Името ми спомена за последно
и изчезна нанякъде безследно.
С лудостта сама гранича,
самотата полека ме завлича.
Тъгата, ето я, дотича,
мартенско в мъка ме облича.
Безсилна съм пред любовта,
вече посинява ми кръвта.
Нима някога ще те забравя?
Отсъствието ти бавно ме отравя.
Ще чакам, дори да се погубя,
едва ли в друга ще се влюбя.
Сърцето ми твое ще е вечно,
доведи ми я бъдеще далечно.
© Titich Pro Все права защищены