Изрече го: "Забрави ме",

сега всичко боли ме.

Името ми спомена за последно

и изчезна нанякъде безследно.

С лудостта сама гранича,

самотата полека ме завлича.

Тъгата, ето я, дотича,

мартенско в мъка ме облича.

Безсилна съм пред любовта,

вече посинява ми кръвта.

Нима някога ще те забравя?

Отсъствието ти бавно ме отравя.

Ще чакам, дори да се погубя,

едва ли в друга ще се влюбя.

Сърцето ми твое ще е вечно,

доведи ми я бъдеще далечно.