Ако на моя гроб
цветя положиш,
недей да жалиш ти,
за мене беше любовта,
моите дни и нощи,
минаващи през есента,
ти беше слънцето, което
пари и лекува,
ти беше луната, която
пее и танцува,
но виждаш ли,
душа аз вече нямам,
но жив съм аз,
не ще остарявам,
в твоето сърце
завинаги оставам.
© Никола Диманов Все права защищены