Не ме забравяй

Помниш ли дъждът във златно,

който с теб ни раздели,

и онази вечер в синьо

с мигащи над нас звезди?

Помниш ли очите сини,

музиката в нощен час,

времето във дни, години –

любовта, дошла при нас?

Чувствата се раждат и умират,

те са в моята душа,

само със сърцето се разбират,

вън се спуска вечерта.

Помниш ли? Не ме забравяй!

Аз те мисля всеки ден.

Дъжд във златно не оставяй

да застане между теб и мен!

        Мария Мустакерска