Не ме завръщай

21 июн. 2020 г., 22:11

Поэзия » Любовная

641 2 2

Не ме завръщай... Няма много слънце -

студът пронизва коленете здраво.

Не ми пиши, не съм си в къщи.

И нямат спомените право

да разрушат гнездото, свито бързо,

за да отгледам някаква искрица.

Не ме търси, нощта ни свърши,

почти без звук и без да диша.

Недей си спомня, трий ме бързо -

не се завръща залез и Зорница.

Боли греховно и до късно.

Нощта пристига – някаква грозница.

Недей се спира. Живите на път са,

дори да са пустосани от Бога.

Не ме мисли, магията ни свърши.

Да гоня времето? Не мога.