Не ме завръщай

21 jun 2020, 22:11

Poesía » De amor

639 2 2

Не ме завръщай... Няма много слънце -

студът пронизва коленете здраво.

Не ми пиши, не съм си в къщи.

И нямат спомените право

да разрушат гнездото, свито бързо,

за да отгледам някаква искрица.

Не ме търси, нощта ни свърши,

почти без звук и без да диша.

Недей си спомня, трий ме бързо -

не се завръща залез и Зорница.

Боли греховно и до късно.

Нощта пристига – някаква грозница.

Недей се спира. Живите на път са,

дори да са пустосани от Бога.

Не ме мисли, магията ни свърши.

Да гоня времето? Не мога.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.