19 сент. 2007 г., 08:36
Не мога да спра да мисля
за този последен...
последен ден, час... минута, секунда...
И няма те вече...
Изчезна в тълпата,
изчезна и няма те вече...
А той се повтаря
неспирно в сълзите...
отново в очите, загледани в мрака...
Но вече те няма...
И колко боли,
и как се повтаря... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация