19 sept 2007, 8:36

Не мога да спра да мисля... 

  Poesía
851 0 9
Не мога да спра да мисля
за този последен...
последен ден, час... минута, секунда...
И няма те вече...
Изчезна в тълпата,
изчезна и няма те вече...
А той се повтаря
неспирно в сълзите...
отново в очите, загледани в мрака...
Но вече те няма...
И колко боли,
и как се повтаря... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Михалева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??