16 авг. 2015 г., 22:08
Познатото ми нажежено е до бяло.
Ослепяла се лутам. Диря път, може би…
И те търся в тайнствените отвъдни гори.
Стръвница - августовското слънце огряло,
подъл хищник с ненаситни, кървави очи,
разкъсва с наслада сърцата на птиците,
изпепелява вълшебни дъга и мечти,
посича цветята, протяга се преяло!...
Кога ли бездънната си паст ще утоли?
Не плача… Прости гнева ми, Господи! Прости!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация