16.08.2015 г., 22:08 ч.

Не, не плача… 

  Поезия
467 0 1

Познатото ми нажежено е до бяло.

Ослепяла се лутам. Диря път, може би…

И те търся в тайнствените отвъдни гори.

Стръвница - августовското слънце огряло,

подъл хищник с ненаситни, кървави очи,

разкъсва с наслада сърцата на птиците,

изпепелява вълшебни дъга и мечти,

посича цветята, протяга се преяло!...

Кога ли бездънната си паст ще утоли?

Не плача… Прости гнева ми, Господи! Прости!

© Росица Танчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??