Не ни достигна въздух да опазим любовта,

задъхахме се някъде по пътя

без кислород сърцето заболя

разви аритмия  от неразбрани чувства

Не ни достигна час, най-много два

да поговорим, да поплачем, да простиме

да ти призная колко мразя вечерта,

в която пак бълнува онова омразно име.

Не ми  достигна  глътка кислород

да изкрещя, че утре си отивам,

че стаята е пълна с въглерод

и дробовете ми горят безсилни.

Не ми достигна малко тишина

да чуя,  шепота - обичам

и в шепот на заспала тишина

си тръгнах - твойто име, сричайки.