Не ни достигна въздух да опазим любовта,
задъхахме се някъде по пътя
без кислород сърцето заболя
разви аритмия от неразбрани чувства
Не ни достигна час, най-много два
да поговорим, да поплачем, да простиме
да ти призная колко мразя вечерта,
в която пак бълнува онова омразно име.
Не ми достигна глътка кислород
да изкрещя, че утре си отивам,
че стаята е пълна с въглерод
и дробовете ми горят безсилни. ...