Ако ме обичаш, не плачи!

Трябва да го сторя разбери!

Ти оставаш след мен,

спомена мил запази.

Все по- често осъзнавам,

че в този живот се задушавам.

Воювам с душа и сърце.

Давя се в собствените си сълзи.

Не скърби! Не ми отказвай!

Да ще боли, седмица,

месец, година, може би две.

Но ще отмине!

Ще разкажа на звездите,

за теб и твоето сърце,

за силата на обичта ти към мен,

за вярата която, ти ми  подари.

Сънувам те всяка нощ,

пия с теб кафе в едно кафене.

Но когато се събудя...много боли.

Липсваш ми до болка...разбери!

Кафето си преглъщам трудно,

прегръщам те в мислите...,

говоря си с теб за разни неща.

Но ти продължаваш да мълчиш!

Оставям образа си в теб.

Пази го! Разкажи за мен!

Но не сега, когато го четеш.

В утрешния ден, ако някой те попита за мен.

Няма да плачеш нали? Обещай!

Такъв е живота! Ще тръгвам вече!

Обичам те много! Помни!

Но, моля те недей! Не плачи!