Ако ме обичаш, не плачи!
Трябва да го сторя разбери!
Ти оставаш след мен,
спомена мил запази.
Все по- често осъзнавам,
че в този живот се задушавам.
Воювам с душа и сърце.
Давя се в собствените си сълзи.
Не скърби! Не ми отказвай!
Да ще боли, седмица,
месец, година, може би две.
Но ще отмине!
Ще разкажа на звездите,
за теб и твоето сърце,
за силата на обичта ти към мен,
за вярата която, ти ми подари.
Сънувам те всяка нощ,
пия с теб кафе в едно кафене.
Но когато се събудя...много боли.
Липсваш ми до болка...разбери!
Кафето си преглъщам трудно,
прегръщам те в мислите...,
говоря си с теб за разни неща.
Но ти продължаваш да мълчиш!
Оставям образа си в теб.
Пази го! Разкажи за мен!
Но не сега, когато го четеш.
В утрешния ден, ако някой те попита за мен.
Няма да плачеш нали? Обещай!
Такъв е живота! Ще тръгвам вече!
Обичам те много! Помни!
Но, моля те недей! Не плачи!
© С. П. Todos los derechos reservados