Не поет съм от тези, разбираш ли,
от които да учиш поезия -
аз не пиша, а дишам си пишейки,
без претенции колко умея го.
Хващам малък молив-непослушко
и там, някъде, вътре, в душата си,
разтопявам поредната бучка,
с всяка рима изляла ръката ми.
Не копнея за чужди емоции,
не приписвам от ничие слово.
Сам доливам във чашата спомени,
за да мога да пия отново!
Не Поет съм! Не търся признание!
Да си драскам по моему, стига ми..
Всеки ред е роден от страдание,
като влак търси гара, пристигайки..
© Йордан Все права защищены