Adri (Йордан)
60 586
12.11.2015 г., 21:31 ч.

Не Поет 

  Поезия » Друга
693 0 11

Не поет съм от тези, разбираш ли, 

от които да учиш поезия -

аз не пиша, а дишам си пишейки,

без претенции колко умея го.

 

Хващам  малък молив-непослушко

и там, някъде, вътре, в душата си,

разтопявам поредната бучка, 

с всяка рима изляла ръката ми.

 

Не копнея за чужди емоции,

не приписвам от ничие слово.

Сам доливам във чашата спомени,

 за да мога да пия отново!

 

Не Поет съм! Не търся признание!

Да си драскам по моему, стига  ми..

Всеки ред е роден от страдание,

като влак търси гара, пристигайки..

© Йордан Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря- радвам се !
  • Искрен и неподправен стих, който ме грабна.
  • Много благодаря за вниманието на всички вас- мирна и спокойна неделя !
  • "аз не пиша, а дишам си пишейки,"
    Само този ред е достатъчен!
  • Искрено и хубаво... Поздравления!
  • Споделям мнението на Солвейг. Поздравления от мен.
  • Няма истински поет, който да каже Поет съм.
    Това не е професия, а призвание.
    Хареса ми!
  • Мерси на всички за мнението и най-вече,че спряхте пак при мен
  • Пиши, Адри, пиши и не спирай!!! Душата ти е между редовете!!! Горещ и пламтящ си!!!
  • Вторият куплет нещо ми куца! Иначе ми хареса и замисъла, и изпълнението на останалата част.Поздрав!
  • Така са истинските поети - не търсят признание, а признанието ги търси, но често ги намира след смъртта им. Добре си го написал, Йордане. Поздрав!
Предложения
: ??:??