myworld (Аз)
284 845
22 окт. 2013 г., 23:24

Не пропадай 

  Поэзия
532 0 5

Животът си оставих тук. Във черното така изтече.
Душа не просих, а душевен студ. И отроних се от сляпа вечност.


Прострях ръка, но не към теб. Към себе си и онзи ручей.
А тя се спря, посърна в лед. Не повярвах, че това се случва.


И все мълчах, в съня на друг. А вътре преживях и спомен.
Но вечно сам и вечно тук... потъвах във последно сбогом.


Засях любов, изрових пръст. И приседнах на замръзнал камък.
Едва се носи непосилен кръст. Едва догаря позабравен пламък.


И тръгнах пак, разбих мечти. Да се върна тук е вече късно.
А ти не стой, в съня лети. Не пропадай във житейски пръстен.

© Аз Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ти,Сиси!
  • Силно!
  • Благодаря ви,Анна,Красимир и Санвали!
  • Хубаво Васил! Търсенето за споделяне! Хареса ми!
  • Харесвам тази скрита диалогичност,затаения копнеж за споделеност!
    Мисля, че тази структура на стиха ти се удава!
Предложения
: ??:??