Животът си оставих тук. Във черното така изтече.
Душа не просих, а душевен студ. И отроних се от сляпа вечност.
Прострях ръка, но не към теб. Към себе си и онзи ручей.
А тя се спря, посърна в лед. Не повярвах, че това се случва.
И все мълчах, в съня на друг. А вътре преживях и спомен.
Но вечно сам и вечно тук... потъвах във последно сбогом.
Засях любов, изрових пръст. И приседнах на замръзнал камък.
Едва се носи непосилен кръст. Едва догаря позабравен пламък.
И тръгнах пак, разбих мечти. Да се върна тук е вече късно.
А ти не стой, в съня лети. Не пропадай във житейски пръстен.