27 авг. 2020 г., 21:08

Не се повтаря нищо след това 

  Поэзия » Другая
5.0 / 8
582 4 8
Браздата води в моя сън,
където се очаква всичко
и старото едно на ум
облича всякакви кавички.
Морфеят тъпче се с морфин.
А коренът не е морфема.
Кои ли дяволи добри
шептят с езици раздвоени?
Не може Господ да е луд,
да води за носа луната!
Над моята смирена плът
е катаклизъм светлината. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Все права защищены

Предложения
  • Ни дня, ни дна, а только середина. А я одна – ах, ты, скотина! /ночные пессимистично-оптимистичные р...
  • Не знали, что им завтра умирать. Не знали, что их кончилась дорога. Что будут в землю-матушку лежать...
  • Ждала, сидела, поседела, вся извелась, раскоровела, по принцу своему ревела - подолы платья - на пла...

Ещё произведения »