Бисерче (Бистра Малинова)
159 2546
18 дек. 2007 г., 19:53

Не се сдобрих 

  Поэзия » Любовная
879 0 21

Не се сдобрих със себе си...
Заради теб.
Нима живея, за да те преодолявам!?
Оглеждам се във бялото на скреж.
И то от мисълта ми се запалва.
По стъпките ми пламъци вървят,
а пътят ми започва все по изгрев.
Така е бял, и чист, и откровен снегът,
че даже благородно му завиждам.
Че може да е толкова красив
и да се стапя в цялата си прелест.
А утре пак да падне. И щастлив,
светът във бяло изгрев да посрещне.
А аз вървя през преспите напред
в сезона на преливащата радост.
И бягам от съзнанието за теб,
опитвам се без теб да си повярвам.
Но знам, под най-дълбокото в снега,
сега се топли мъничкото зрънце,
готово да покълне с пролетта,
когато го целуне ново слънце.
И може би... не се гадае при луна,
която е затулена от облак.
Сега е по-добре да се сдобря
с това, че те обичам...
Ако мога...

 

© Бистра Малинова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??