Не се сдобрих със себе си...
Заради теб.
Нима живея, за да те преодолявам!?
Оглеждам се във бялото на скреж.
И то от мисълта ми се запалва.
По стъпките ми пламъци вървят,
а пътят ми започва все по изгрев.
Така е бял, и чист, и откровен снегът,
че даже благородно му завиждам.
Че може да е толкова красив
и да се стапя в цялата си прелест.
А утре пак да падне. И щастлив, ...