Hathor (Геновева Симеонова)
461 1665
4 янв. 2020 г., 13:28

Не си ми нужен 

  Поэзия » Любовная
930 2 8

Не си ми нужен, вече съм сълза -

отронена и стъпкана в тревата.

Душата даже малко озлобя

понеже я забравих на площада.

Не идвай, пътят е трънлив дори за мен,

за теб не се намери и посока,

когато падах и се вкопчвах в свойта тлен

ме носеше не ти, а моя Господ.

И колко време вече е така -

откакто няма никой, нищо,

отворена е всякоя врата,

но не е дом, а някакво огнище.

Не ме вини, отвикнах да горя,

болеше зверски огънят на ада.

И бяхме само аз и Любовта -

оказа се обикновена клада.

Не казвай нищо, пак ще е лъжа...

А истината е като монета,

ези и тура твоята душа -

двулика, безхаберна и нелепа..

Не си ми нужен, вече съм на път,

очите ми напред се взират

и виждам Любовта като море -

брегът е там и аз ще го открия.

 

 

 

© Геновева Симеонова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??