Не си ми нужен, вече съм сълза -
отронена и стъпкана в тревата.
Душата даже малко озлобя
понеже я забравих на площада.
Не идвай, пътят е трънлив дори за мен,
за теб не се намери и посока,
когато падах и се вкопчвах в свойта тлен
ме носеше не ти, а моя Господ.
И колко време вече е така -
откакто няма никой, нищо,
отворена е всякоя врата,
но не е дом, а някакво огнище. ...