feia (Вилдан Сефер)
529 17787
16 дек. 2009 г., 08:12

Не спирам... 

  Поэзия » Философская
954 0 27
Животът крие много тайни
и дебнат бури в този свят.
Усмихвам се, но аз си зная -
през преспи и в мъгли вървя...
Отново вятър безпощаден
лицето реже като нож.
Гори в сърцето синя клада,
в душата пада зимна нощ...
Не спирам - вижда му се краят.
На помощ вярата зова.
Усмихвам се, защото зная -
към утро слънчево вървя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вилдан Сефер Все права защищены

Предложения
  • Iva212121 (Иванка Цветкива) Предците ми говорят-2
    Предците ми говорят-2
  • stivi797 (Стефан Янев) Мертвые 1983
    Не знали, что им завтра умирать. Не знали, что их кончилась дорога. Что будут в землю-матушку лежать...
  • Сенилга (Сенилга) Трофеят
    Ждала, сидела, поседела, вся извелась, раскоровела, по принцу своему ревела - подолы платья - на пла...
  • Adriano-Riano (Adriano Riano) Ночью морозной Луна засветила
    Ночью морозной Луна засветила, На землю сквозь вьюгу свой свет опустила. В оконце избы свет ночной п...

Ещё произведения »