Не виждам път във очите ти, а разрушения мост на живот и едно остаряло "обичам те", изморено от дълга любов. Ти не чуваш смях от сълзите ми, а реките в душата ми съхнат и отломки от чувства зазидани, за последно в сърцето ми глъхнат. Не очаквам от тебе целувки, тях насила забравих, вкуса им, не спонтанност, лъжовни преструвки, приютихме безгласно в дома ни. Не искай от мен да съм същата, вече грешките спят помежду ни, отдавна прошките свършиха и излишно хабим тежки думи.
"Не искай от мен
да съм същата,
вече грешките
спят помежду ни,
отдавна прошките
свършиха
и излишно хабим
тежки думи."
Това е, вярно и силно!!! Поздравления. Великолепен стих!
"Не виждам път
във очите ти,
а разрушения
мост на живот" супер е!Грабна ме още в началото!
И този стил на писане ти отива и се справяш страхотно!
Поздравчета и прегръдки, миличка!
Много хубаво ,Ели.Често се отъждествявам с твоята лирическа.Но,не затова харесвам стиховете ти.Ти имаш дарба да напишеш ,да подредиш ,да внушиш.
Поздравявам те!!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Какво да кажа - просто Елишка!Това е.
Запазена територия.Поздрави!