5.01.2008 г., 16:27 ч.

Не спонтанност... 

  Поезия » Друга
938 0 24
Не виждам път
във очите ти,
а разрушения
мост на живот
и едно остаряло
"обичам те",
изморено от
дълга любов.
Ти не чуваш смях
от сълзите ми,
а реките в душата
ми съхнат
и отломки от
чувства зазидани,
за последно в
сърцето ми глъхнат.
Не очаквам от
тебе целувки,
тях насила забравих,
вкуса им,
не спонтанност,
лъжовни преструвки,
приютихме безгласно
в дома ни.
Не искай от мен
да съм същата,
вече грешките
спят помежду ни,
отдавна прошките
свършиха
и излишно хабим
тежки думи.

© Елица Стоянова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??